ДРЯ̀МВАМ, -аш, несв., дрèмна, -еш, мин. св. -ах и дря̀мна, дрèмнеш, мин. св. дря̀мнах и дрèмнах, св., непрех. Унасям се за кратко време в дрямка. Мама предеше чужда вълна, .. Вечер до късно въртеше вретеното, дрямваше за малко с опряна до хурката глава, но упорствуваше и изпридаше къделята. Г. Белев, ПЕМ, 122. Аз предложих на бай Ганя една от книжките си, .., но той любезно отклони предложението ми, .. и счете за по-практично да си дремне. А. Константинов, БГ, 6. Почивка — ей я, би-ще зима. / Сега, не дремнал и се буди. П. Яворов, Съч. I, 45.