ДУБЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е от дублè. За щастие, музеят в Батак е съхранил два възрожденски часовникови механизма — стар дублен часовник с 4 клетки и часовник със звънец за маса. НТМ, 1966, кн. 215, 30. Дублена бижутерия. Дублен костюм.