ДУБЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Езикозн. Който се отнася до дублет. Обяснени са [в речника] различните значения на думите, подбрани са близките им синоними, включени са дублетните форми, .. , най-характерните форми и производни на българския глагол и т. н. РД, 1961, бр. 88, 2.