ДУ̀ЛЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Част от съд във формата на тръбичка, през която се излива водата; дулец. Между людете се появи един голям букар с вода и тръгна от ръка на ръка, тежък, с железно дуле за пиене. Д. Талев, ПК, 377.

2. Чучур на чешма; дулец. Напраи чешму шарену / с дванаесе дулета / изведи воду студену / на твои среди дворове. СбНУ, XIX, 232.


Източник: Речник на българския език (онлайн)