ДУ̀ЛЕЦ, мн. -лци, след числ. -леца. Диал. 1. Дуле (Н. Геров, РБЯ).
2. Ибрик. Бог да биет руса Мара Баирката / що си стана сутро рано во неделя, / па си зеде дулец вода, личен леген. Нар. пес., СбБрМ, 404.
