ДУШЕГУБЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Душегубен; душепагубен, душепогибелен. И молитви мълвях — не за спасение на неговата душа, а себе си да опазя от внушението душегубително, което ми рисуваше в примамни видения неговият разказ. П. Спасов, ГЛЗЗ, 91. Поученията им [на лъжливите пророци] не са душеспасителни, но душегубителни. КТЕМ, 118.