ДУШЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Благоуханен, ароматен. Нека да благодарим на провидението, което е завело г. Мутафова към Черното море, защото той е взел от неговите великолепия няколко хубави мотиви.. В единия има високо и ясно небе, жива подвижна вода, душисти вълни. Худ. 1909, кн. 4, 15.
— От рус. душистый.