ДУ̀ШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Гръклян.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДУШНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Отвор на затворено помещение, откъдето се прочиства въздухът; отдушник. — По всичкий свят има известни днес около триста вулкани или огнедишни планини, които служат като душници на запалената пещ, която гори в центъра на земята. Ч 1874, бр. 2, 64. Като че тесният изход на тая подземна дупка беше душник на някоя тайна пещера, из която излизаха демонически гласове. Ст. Младенов, БТР I, 618.
2. Дупка на затворен съд, от която влиза въздух, за да изтласква течността при пиене. — Пий от бъкела и дай да пием наред. — А бе, че дига ли се коскоджамити бъкел? — отговори Недялко воденичарът и като оттули душника на бъкеля, захвана да смуче от устата му. Ц. Гинчев, ГК, 81. Бъклица с душник. Н. Геров, РБЯ, 1895.