ДЪБРА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до дъбрава. В дни отдавни / живели са тъдез, в гъстаците дъбравни, / жреци пустинници. П. П. Славейков, КП ч. III, 82-83.
