ДЪЛБА̀ЕНЕ ср. Отгл. същ. от дълбая и от дълбая се. Времето бързо дълбае бръчките върху лицето, но бавно дълбае мисълта. По-скоро човек сам трябва да се заеме с дълбаенето, да не се осланя само на времето. Й. Радичков, НД, 191.
