ДЪЛГОВЀЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Дърво, което живее, съществува много дълго; дърво столетник. Загледа се замислено в дъба, сякаш тоя могъщ дълговечник би могъл да му даде от своето дълговечие. Т. Харманджиев, КВ, 51.
