ДЪЛГОВЛА̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълги косми, влакна. Очите ѝ бяха черни като две зърна черни череши,.., с бели като седефени люспи клепки с дълговласи гъсти тънковърхи мигачи. Ц. Гинчев, ГК, 20. Кравата има дебела кожа и влакна; овцата има по-тънка кожа, а по-дълговласа вълна. П. Р. Славейков, ПЧ, 14. — Нашите еленски губери не ги оставят дълговласи, а ги подстригваме. Ив. Сарандев, ЕС, 80. Дълговлас мамут.