ДЪЛГОКО̀СКО, -то, мн. -вци, м. Мъж с дълга коса. Тия думи изрече някакъв дългокоско, с гъсти, женствено подвити мигли. К. Колев, ТЕ, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)