ДЪЛГОРУ̀НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълго руно; дългорун, дългорунен. Ирник го [Тахтун] награди от името на княза с два породисти дългорунести овена. А. Гуляшки, ЗВ, 315. Овцете почти тичаха,.. Заобиколени от тая жива, дългорунеста маса и сякаш повлечени от нея, наближихме гъските на четиридесет разкрача. Ем. Станев, ЯГ, 62. Във високата трева, подрънкваха с медните си звънци дългорунести витороги овни. Г. Русафов, ИТБД, 46.