ДЪЛГОШЍЯ ед. неизм., мн. -ии, прил. Рядко. Дългошиест. И аз чух дълбоко, дълбоко у себе си как незабравимите ми полуоткраднати мигове се изтъркаляха към шарения куп на безвъзвратното. Като количка камъни по насип. Като сиви мълчаливи, дългошии жерави в крайчето на едно внезапно голямо небе. Д. Цончев, ЧС, 21.