ДЪЛГУ̀Ш м. Диал. Дългун, дългуч, дългач, дългоран. Два отряда, четвърти и девети, маршируваха около зеления театър, мръщеха се на пладнешката „строева подготовка“ и мятаха завистливи погледи към дългушите от пети отряд, които играеха на любимата „народна топка“. Цв. Ангелов, ЧД, 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)