ДЪЛЖА̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, несв., прех. 1. Имам да давам на някого нещо материално (пари, предмети и под.), което може да е взето назаем или да е някакъв налог (данък, такса и под.). — Сега какво да те правя, Ханко? Ти дължиш на болярина Стефан трийсет крини жито. А. Гулашки, ЗВ, 24. — Той е беден,.. От няколко години дължи известна сума в една банка. Д. Немиров, Др, 108. — Аз не настоявам да ми работиш на лозето, но в такъв случай трябва да ми върнеш парите, които остава да дължиш. Ст. Марков, ДБ, 467. — Какво докарахте? — Сто коня .. — Само сто коня. А защо не докарахте овце и волове? Вие знаете много добре, че ни дължите петстотин овци и 200 коня. А. Каралийчев, ПГ, 95. — Дава ли се кон, който струва пет хиляди гроша! — Дава се! — отвърна Игнатий. — Когато собственикът дължи някому не пет, а десет хиляди гроша и не може да му изплати, дава му коня си! Такъв е обичаят. Ст. Дичев, ЗС I, 317-318.
2. С предл. н а. Придобил съм и имам нещо материално или духовно благодарение на някого или на нещо. Сега тук, край него, беше Ружа. .. Прогонила бе от него .. студената сянка на смъртта: върнала го бе към живота и той си мислеше, че на нея дължи сега живота си, както на родната си майка. Д. Талев, И, 294. Това беше постъпка на чужд човек, на когото Ванко дължеше само хляба, със средствата на когото той порасна и получи дипломата си, но не кръвта и морала, задължителната семейна чест. Кр. Велков, СБ, 54. — На що дължи богатството и името си тоя вагабонтин? На що? Само на рушвети! Елин Пелин, Съч. IV, 156. Малкото, което знаем за живота на Архимед, дължим на съчиненията на древните писатели Цицерон, Плутарх и др. М, 1967, кн. 2, 1. Да работим! На бащите наши / добродетелта да продължим, / техний пот почтен да ни не плаши — / всичко ний на тоя пот дължим. Ив. Вазов, Съч. V, 198.
3. В съчет. с отвл. същ. Чувствам се задължен да проявя към някого отношението, чувството, изразено със съществителното. — Ако не като на отец, то като на човек му дължиш уважение... Ив. Вазов, Съч. ХI,158. М а р и а н а.. От изблик на любов — да стъпча ли с краката / срама на своя пол, дълга на дъщерята? Д о р и н а. Не, щерката дължи покорство на бащата, / макар да ѝ даде маймуна за съпруг. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 180. Казах на радушните си домакини, че им дължа сърдечна благодарност за топлия прием, който ми оказаха. Δ Българският народ дължи вечна признателност на своите синове, отдали живота си за неговата свобода.
4. Разг. Само 1 л. Със съюз д а и със следв. глагол. Смятам за необходимо; трябва. Дължа да подчертая, че кършенето на памука е действително сложна и много важна работа. ОП, 388. Дължа да заявя от името на колегите си, че те ще вложат всичките си сили да приготвят навреме изданието. дължа се страд. от дължа в 1 знач.
◊ Дължа на Михаля <за дъски пари>. Диал. Луд съм, безумен съм.