ДЪ̀НЕРЕН, -рна,-рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до дънер. При старите дървета кората става още по-груба, напуква се по-дълбоко, като в дънерната част на дървото достига дебелина до З см и придобива тъмен цвят. М. Тошков и др., НР II, 92. Интересно явление са наблюдава у някои дървета след отсичане на дънера. Така например при брезата, клена, върбата на останалия дънер се развиват така наречените „спящи пъпки“. Развиващите се от тях клонки образуват дънерни израстъци. Бтн V и VI кл (превод), 52.


Източник: Речник на българския език (онлайн)