ДЪРВОРЀЗБЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от дърворезба. Вниманието ми бе привлечено от резбата, която украсяваше капака на сандъчето. Бе дърворезбена приказка за вечния двубой на доброто и злото — на един клон бе кацнало птиче със сребърни криле, а към него се бе устремила пепелянка, в чието око блестеше зелено камъче. ЖД, 1965, кн. 12, 14. Лудо препускане из Пловдив. Археологическият музей със смъртната маска на тракийския вожд, етнографският музей с дърворезбените тавани, с .. гайди и кавали. Н. Стефанова, ЖД 1967, кн. 7, 1.