ДЪРЖЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за стар човек — който още има сили, енергия, жизненост; държалив, издръжлив. Прекарал човек вече,.., той беше инак здрав и държелив. Й. Йовков, Ж 1945, 23. За своите седемдесет и пет години той беше държелив човек, ходеше с магарешката каручка да прави дребни улуги на хората — караше жито на мелницата. Г. Мишев, ЕП, 178. Тя беше висока бабичка, малко поприведена, но още държелива. Кр. Григоров, Р, 42. Йеремия бе човек, надхвърлил средната възраст, но държелив и юначен. Вл. Свинтила, СЗЗ, 365.