ДЪРЗА̀ЛКА ж. Диал. Уред с дървен нож за мънене, чистене на лен, коноп и др.; мъналка, мелица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: д ъ р ц а̀ л к а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)