ДЪ̀РЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Гурелив. Даскала бе домъкнат до някакъв заден, затънтен двор, заобиколен, затворен от гигантски стени на небостъргачите, където бе пълно с бездомни кучета, мръсни, дърляви котки и боклукчийски кофи. Е. Кузманов, ЧДБ, 252. И ти ли се надаш, бабо, / кума да дочекаш? / .. Кокошка да колиш, бабо, / с дърлявете очи? СбНУ ХХII-ХХIII, 28.