ДЪРТЍЩЕ, мн. -а, ср. Разг. Пренебр. Дърт, стар човек, — мъж или жена; дъртош. — Намерих я да дреме като кукумявка пред хана в Тополовград. Ей, страшно дъртище! Никога няма да ѝ дойде умът в главата — забърбори лесничеят, задърпал повода на коня, колкото да използува рядката възможност да покаже превъзходството си у дома. Д. Вълев, 3, 139-140.