ДЪСКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Производител или търговец на дъски и дървен материал. Бойко намери да кара вили и наплати у дъскаря на селото. П. Ю. Тодоров, И I, 88. Дъскарят реже дъските от пъневете на дръвята. П. Р. Славейков, ПЧ, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)