ДЪСЧЍЧКА ж. Диал. Умал. от дъска (в 1 знач.); дъсчица, дъскичка, дъсче. Тези съдници [от Ареопага] пишали приговорите си на дъсчички. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)