ДЪ̀ХА. С предл. н а. Безл. от дъхам в З знач. Въздухът беше застоял и тежък, дъхаше и на мухъл, и на влага, и на нещо друго, с което старата беше свикнала и което вдишваше с наслада и упоение. Г. Караславов, Тат., 198. Навън дъхаше на полски билки.
