ДЪЩЕРЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е присъщ на дъщеря. Тя беше считала всякога за първа дъщеринска длъжност да изпълнява във всичко волята на майка си. К. Величков, Н, 1884, кв. 9, 738. — С бащина грижа за тебе аз ще придобия твоята дъщеринска любов. Е. Мутева, РБЦ (превод), 59.