ДЪ̀ЩЕРКА ж. Остар. и диал. Дъщеря. Критики, укори,.., изскачаха из розовите устни и се запечатваха в нежните уши на любопитните дъщерки на баба Ева. Ив. Вазов, Съч. Х, 82. — Те му са добри дъщерки; синовци му принесяха, дъщерки му отнесяха, та го старосватиха по девето и десето село. Нар. пес., СбНУ XV, 13.