ДЮЛГЕРУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар., сега простонар. Упражнявам дюлгерство. Като заякнеше, и Герган с баща си и бати си Влади щеше да дюлгерува, и по-леко щяха да притурват към нивите си. М. Яворски, ХСП, 18.
