ДЯДУ̀НКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Галено обръщение към стар човек; дядко. — Колкото за овеса — узрял е. (Тупа стареца по рамото с нескрита нежност.) Узря бе, ей, дядунко! Н. Хайтов, ПЗ, 78.


Източник: Речник на българския език (онлайн)