ЀБЕНОС м. Остар. Книж. Абанос; ебен. Тя [Бразилия] изобилова със скъпоценни дървя за боя, ебенос, какао, захар. С. Бобчев, ПОС (превод), 292.

— От араб. през гр. ἔβενοσ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)