ЕВДЕМОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Направление в етиката, според което щастието, блаженството, е висша цел на човешкия живот и основа на нравственото поведение на човека.

— От гр. εύδαιμονια 'щастие'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)