ЕВНУ̀ШЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Eвнухов; евнушки. Как трябваше да се говори с такъв човек? Пръв реши,.., този въпрос кьосавият Стефанов,.. Той се покашля веднъж-дваж,.., и каза с тъничкия си евнушески глас: — Господин Стоянов, ние идем при вас от името на местните... производители. Ем. Манов, ДСР, 10.