ЕВСАЙБЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Стопанин на дом, на къща; домовладика, домакин, сайбия. И като мръкна, стигнаха до едно село и влязоха в една къща. Домовладиката (евсайбията) беше добър человек и ги возпре с радост, та ги нагости колкото добре можаше. П. Берон, БРП, 88.
— От араб. през тур. ev sahibi.