ЕВСТА̀ХИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Евстахиева тръба. Анат. Костно-хрущялна тръба, която свързва тъпанчевата кухина на средното ухо с носоглътката; слухова тръба.

— От ит. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)