ЕВТИНЀЯ, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. евтиня̀л, -а, -о, мн. евтинèли, несв., непрех. Разг. 1. Ставам по-евтин; поевтинявам. С приближаването на лятото цветята на пазара евтинеят.
2. Прен. Изглеждам евтин, без достатъчно стойност; простея. — Не ми се вярва много.. — Каквото да кажа, ще изглежда някак си дребнаво.., преместена, пък сетне възстановена медицинска сестра... евтинее цялата работа. М. Радев, СР, 116. Този плат нещо ми евтинее. Δ С тези дрехи и този грим момичето малко евтинее.