ЀВТИНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от евтин; сравнително евтин, евтинки. Противоп. скъпичък. Татяна вече го чакаше. Беше се облякла в евтиничкия си пеньоар и беше сготвила нещо. В. Пламенов, ПА, 64. „Отсега гюловицата ще да стане малко по-евтиничка“ — си помисли поп Желязко. Л. Каравелов, Съч. VII, 77. Макар повечето късички, евтинички, избелелички, те [знамената] придаваха на града все пак тържествено пъстър, международен вид. М. Кремен, РЯ, 223. Той не знаеше вярно ли беше това или не, но знаеше, че доходът беше от хубав по-хубав. Наистина малко евтиничко беше зърното, но той намираше да го притъкне както му е ред. Г. Караславов, СИ, 92.