ЕВФОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до евфония; благозвучен, еуфоничен. Също така се установи и правописът на сричките ьр – рь и ър – ръ в средословието, като се прие евфоничното правило, предложено още от старата правописна комисия. БПр, 1895, кн. 6, 157.