ЕГДА̀ частица. Старин. Дано, нека. Писах отца Тодора и мати Керана, помени ги, Господи, егда приидат в царствие твое. Н. Ферманджиев, РХ, 57.

ЕГДА̀ ж. Диал. Кавга, свада. В това време Хералията от Казанлък и Груеолу се бяха захванали на егда. М. Кънчев, В, 164.


Източник: Речник на българския език (онлайн)