ЕГОЦЕНТРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който проявява егоцентризъм, който е егоцентрик. И Хамлет не е влюбен в Офелия с чувство, което преражда, преобразява, макар да твърди, че я обича тъй, както четиридесет хиляди братя не биха могли да я обичат. Хамлет е премного егоцентричен. Ст. Грудев, АБ, 119. — Тя е създадена груба, егоцентрична, лекомислена, за да не кажа „лека“. Тя е лошо възпитана... М. Грубешлиева, ПП, 289.
2. Който се отнася до егоцентрик — Егоцентричните и центробежните стремежи винаги са били опасни... били са като живеница в здравия организъм на партията... Й. Йовков, ПГ, 209.