ЕДИНА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до единак, който е присъщ на единак (обикн. в 1 и 2 знач.). Когато единакът вземе на око някое стадо със зли псета, най-напред той гледа да се справи с тях.. Всички тирани, които човешката история познава, непременно с такива единашки похвати са се натрапвали на потиснатото човечество. Н. Попфилипов, РЛ, 102.