ЕДИНОПЛЀМЕННИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Едноплеменник, единородец. И пак останали българи. такива българи, че и Георги Акрополит,.., им се е разсърдил в своето историческо повствование, загдето през време на войната между българския цар Михаил-Асеня и Теодора Ласкариса „на драго сърце преминавали на страната на своите единоплеменници и сваляли игото на другоплеменниците“. Н. Хайтов, ПП, 78.