ЕДНОВАЛЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Хим. Който има само една валенция. Елементите от алкалната група във всичките си съединения са едновалентни. Хим. VIII кл, 1965, 95. Един двувалентен атом е еквивалентен на два едновалентни. Δ Елементът натрий е едновалентен. Δ Едновалентни алкохоли.


Източник: Речник на българския език (онлайн)