ЕДНОЗЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Който е роден в една и съща земя, страна с някой друг. Така ще умрат всички, които дигат ръка против едноземните си братя. К. Величков, ПССъч. I, 29.


Източник: Речник на българския език (онлайн)