ЕДНОЗЀМЕЦ, -мци, м. Остар. Човек, който е роден в една и съща земя, страна с някой друг. „Тряба да видим двама едноземци как са намерват един друг в чужбина: с какво удоволствие те са прегръщат.“ Т. Шишков, ТС, 125. Конописецът е бил фламандец и е гледал хубостта с истото око, както и неговите едноземци. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 30.