ЕДНОЍМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който има едно и също име с друг. Противоп. разноименен. Дубровнишкото пристанище е закътано в самото дъно на едноименен залив. Л. Мелнишки, ПП, 151. В западната част на Стара планина има много карстови извори и образувания, като Рабишкото езеро и едноименната пещера. Й. Радичков и др., ГСП, 8. Най-добре е да се прелива кръв от човек с едноименна група. Анат. VIII кл, 69. Едноименните електрични товари се отблъскват, а разноименните се привличат. Физ. VIII кл, 1965, 13. Наскоро ще започне подготвителната работа на филма „Шибил“ по едноименния разказ на Йордан Йовков. ВН, 1958, бр. 2002, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)