ЕДНОЍМЕЦ, мн. -мци, м. Диал. Едноименник, съименник. — Ха така, Кунке. С даскалчето ни сте едноимци. И той е малко вакличък, та еша ви няма да има. Кр. Григоров, Р, 235. Станала Стана голема, / отсъде Стана сакаха: / .., / се единаци у макя, / се едноимци Стоянци. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 232.