ЕДНОКАНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е с един канал. По-рано в кинотехниката се е употребявала предимно едноканалната система за звукозапис и възпроизвеждане на звука. Й. Венов и др., К, 140. Телевизионните приемници с общ канал за изображението и звука се наричат едноканални.


Източник: Речник на българския език (онлайн)