ЕДНОКО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За каруца и под. — който се тегли от един кон. Беше рано .., когато едноконното кабриолетче затрополя по шосето. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Отвреме-навреме изтрополяваше едноконна двуколка, в която бляскаха.. бакърени гюмове. А. Каралийчев, НЧ, 17. По-нататък едноконна бричка едва-едва се клатеше по шосето. К. Константинов, СЧЗ, 128.