ЕДНОКРЪ̀ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който има, състои се от един кръг. Разглежданите дотук еднолампови приемници поради това, че имат само един настройващ се кръг, се наричат еднокръгови еднолампови приемници. Т. Кръстев и др., СТ, 234.
2. Който се извършва, който става в един кръг, етап. Производственият процес при атомната [електрическа] централа може да се осъществи по еднокръгова и двукръгова схема. При еднокръговата схема парата за задвижване на парните турбини се получава непосредствено в реактора. Ел ХI кл, 1965, 21.